Седмица 39: Хранене, пръсти, бъркотия и "Искам сам"
Около 39-ата седмица много родители започват да усещат, че храненето вече не е просто хранене. То е сцена, лаборатория, тренировка за ръце, проверка на граници и понякога малък семеен тест за търпение. Бебето може да иска да държи лъжицата, да взима парчета с пръсти, да стиска храната, да я маже по таблата, да я пуска на пода, да отказва да отвори уста за храна, която вчера е харесвало, и да настоява точно то да участва.
Това може да изглежда като хаос, но в него има много развитие. Бебето вече не е пасивен участник, който само приема предложеното. То започва да разбира, че има ръце, желание, избор и влияние. Храненето става едно от първите места, където се вижда голямата тема на следващите месеци: "Искам сам, но още не мога съвсем." Родителят пък често стои между две реални нужди: да нахрани детето и да му позволи да учи.
Тази седмица е добра възможност да погледнем храненето не като ежедневна битка, а като развоен процес. Разбира се, храната трябва да бъде подходяща, бебето да бъде наблюдавано и средата да бъде безопасна. Но отвъд това има много въпроси, които родителят си задава: защо хвърля, защо стиска всичко, защо иска лъжицата, защо отказва, дали изобщо яде достатъчно, дали бъркотията е нормална, как да поставям граници, без да превърна масата в конфликт.