Седмица 4: първите разговори, повече игра и краят на първия месец
Четвъртата седмица често носи едно особено усещане: бебето все още е съвсем малко, но вече не е онова напълно новородено бебе от първите дни. Лицето му започва да ви изглежда по-познато. Будните моменти може да са малко по-ясни. Понякога то задържа погледа ви по-дълго, издава звук, който не е плач, или прави движение с ръце и крака, сякаш изведнъж е открило, че тялото му е част от света.
За родителите това може да бъде много вълнуващо, но и изморително. Първият месец почти е минал, а умората невинаги намалява. Може да има повече увереност в някои дребни неща - как да го вземете, как да го оригнете, кога да намалите светлината, как плаче, когато е гладно. Но може да има и нови въпроси: „Трябва ли вече да играем с него?“, „Говоря ли му достатъчно?“, „Нормално ли е още да иска толкова ръце?“, „Защо понякога ми липсва старият ми живот?“, „Как да се подготвим за предстоящите прегледи и имунизации, без да се паникьосаме?“
Тази седмица е добър момент да спрете да мислите за развитието като за списък от задачи. Бебето няма нужда от програма. То има нужда от лица, гласове, повтарящи се грижи, кратки моменти на игра, спокойна среда и родители, които не се опитват да бъдат перфектни през цялото време. Развитието му се случва именно в тези обикновени повторения.