Две думи, които вече носят цяла мисъл
Около тази възраст много деца започват да свързват две думи: „мама ела“, „татко шапка“, „няма вода“, „дай топка“, „още банан“. За възрастния това може да изглежда малко, но за детето е огромна крачка. То вече не само назовава предмет, а започва да показва връзка между хора, действия и желания.
Речта обикновено върви неравномерно. Едно дете може да казва много думи, друго да използва по-малко, но да разбира изненадващо много. Често разбирането е няколко крачки пред говоренето. Детето може да изпълни проста инструкция, да донесе познат предмет, да посочи част от тялото или да реагира на думи, които още не произнася.
Най-полезната подкрепа не е постоянното изпитване: „кажи това“, „кажи онова“. По-добре работи живият разговор. Когато детето каже „топка“, възрастният може да разшири: „Да, голямата топка се търкаля.“ Когато каже „няма“, може да чуе: „Няма вода в чашата. Ще налеем още.“ Така детето получава модел, без да се чувства на сцена.
Звуците също са важни. Сирена, куче, птица, прахосмукачка, дъжд по прозореца - всичко това може да стане повод за думи. Малките деца често имитират по-лесно звук, отколкото сложна дума. „Бау“, „пиу“, „бръм“, „шшш“ не са глезене на езика, а мост към говоренето.