Затворената врата не винаги е проблем
Около 11 години много деца започват да искат повече лично пространство. Вратата се затваря. Дневникът не е за четене. Телефонът се обръща с екрана надолу. Разговорите с приятели стават по-тихи. Детето може да се смути, ако родителят влезе без да почука или прочете нещо, което не е било предназначено за него.
Това може да събуди тревога: "Крие ли нещо?", "Отдалечава ли се?", "Влияят ли му лошо?" Понякога тревогата е основателна, но не всяка лична граница е опасност. Личното пространство е част от порастването. Детето учи, че има вътрешен свят, че може да мисли насаме, че не всичко трябва да бъде изложено пред семейството.