Не всяка промяна е криза, но някои промени искат внимание
Дванайсетгодишните деца се променят. Може да са по-мълчаливи, по-чувствителни, по-раздразнителни, по-срамежливи за тялото си, по-заети с приятели. Това не означава автоматично, че има психичен проблем. Но понякога възрастните обясняват всичко с "пубертет" и пропускат сигнали, че детето не се справя.
Важно е да гледате не само едно настроение, а модел. Колко дълго продължава? Променя ли съня, апетита, училището, приятелствата, интересите, тялото? Детето губи ли неща, които преди са му носили радост? Има ли рязко отдръпване, постоянни болки, отказ от училище, силна тревога преди социални ситуации, избухвания, които не приличат на него?