Не всяка драма е тормоз, но тормозът не винаги изглежда драматично
Тийнейджърските отношения могат да бъдат шумни: караници, ревност, временни съюзи, преувеличени реплики, помирявания. Не всяка неприятна случка е тормоз. Но тормозът може да бъде и тих, повторяем и социално умен: никой не удря, но всички знаят кого не канят, чия снимка се препраща, на кого се смеят, кой е "шегата" на класа.
Разликата е в модела. Има ли повторяемост? Има ли дисбаланс на сила - група срещу едно дете, по-популярни срещу по-изолирано, по-големи срещу по-малко? Има ли страх? Има ли унижение? Детето променя ли поведението си, за да избегне училище, чат, съблекалня, междучасие?