Големите деца също се страхуват от помощ
На 16 тийнейджърът може да изглежда достатъчно голям, за да каже сам, когато не е добре. Но често не го прави. Не защото не страда, а защото се страхува какво ще последва. Ще му вземат ли телефона? Ще кажат ли на всички? Ще започнат ли да го следят? Ще го нарекат ли драматичен? Ще изгуби ли правото да излиза? Ще стане ли "проблемното дете"?
Затова помощта трябва да бъде представена като опора, не като наказание. Ако психологът, лекарят или училищният специалист се появяват само след скандал, детето ги свързва с провал. По-добре е да се говори предварително: "Има неща, които човек не трябва да носи сам. Помощта не значи, че си счупен."