Когато има любим родител, другият не е отписан
Предпочитането на единия родител може да бъде много болезнено. Детето може да настоява само мама да чете книжката, само татко да го води до банята, само един конкретен възрастен да го облече, утеши или сложи да спи. За родителя, който е отхвърлен в момента, това може да звучи лично. Обикновено не е.
Понякога причината е навик. Ако един родител винаги приспива, детето протестира, когато другият поеме ритуала. Понякога причината е отсъствие: родител, който е пътувал или е бил по-малко наличен, може временно да бъде отблъснат точно защото детето е преживяло липсата му. Понякога предпочитанието е просто начин детето да упражни контрол в свят, в който повечето решения се вземат от възрастните.
Важно е никой да не се опитва да купува любовта на детето с подаръци, разхлабени правила или специални привилегии. Това превръща емоционалния момент в сделка. По-добре е рутините да продължат спокойно. Днес татко чете книжката. Знам, че искаш мама. Мама ще те целуне, а татко ще прочете.
Родителят, който в момента е предпочитан, също има роля. Ако винаги поема всичко, защото така е по-лесно, другият родител няма шанс да изгради свои ритуали. Може да има малки, стабилни дейности само с него: къпане, разходка, пазаруване, игра с топка, сутрешно обличане. Връзката се връща през повторение, не през доказване.