Страховете не изчезват от логика
Когато детето се страхува от тъмното, шум, куче, раздяла или "нещо под леглото", първият импулс на възрастния често е да обясни: "Няма нищо", "няма страшно", "големите деца не се страхуват". Проблемът е, че страхът на тригодишното дете не работи като спор, който може да бъде спечелен с факти. За него усещането е реално, дори причината да е измислена.
По-полезно е първо да признаем преживяването: "Виждам, че стаята ти изглежда страшна сега." След това да дадем практична опора: нощна лампа, отворена врата, кратка проверка, любима играчка, ритуал за лека нощ, длан на гърба за няколко минути. Някои деца се успокояват от игрален подход - например "спрей за чудовища" с вода. Други, по-чувствителни към реалността, могат да се уплашат още повече, защото щом има спрей, значи може би има и чудовища. Родителят трябва да следи реакцията на конкретното дете, не да следва универсален трик.
Важно е страхът да не се използва като дисциплина. "Ако не слушаш, ще дойде..." може да изглежда ефективно за три минути, но за детето думите на възрастния звучат буквално. Такива заплахи правят света по-несигурен и подкопават доверието точно в човека, който трябва да успокоява.