Ръцете имат нужда от истински задачи
Фината моторика не се развива само с молив и лист. Ръцете на тригодишното дете укрепват, когато бъркат тесто, сипват с мерителна чашка, държат лъжица, месят пластилин, нанизват макарони, обличат кукла, барабанят, рисуват с тебешир, стискат гъба, пръскат вода, отварят и затварят щипки. Всички тези дейности изглеждат обикновени, но подготвят пръстите, китката и координацията за много по-сложни умения.
Тук е добре да мислим не само за "занимания", а за участие в живота. Детето може да помогне да разбърка, да сипе, да подреди салфетки, да измие пластмасови купички, да полее цвете, да извади чорапи от пералнята. Да, ще стане по-бавно. Да, може да има вода на пода. Но детето получава усещане: "Аз мога да правя реални неща."
Не всяка помощ трябва да е продуктивна от гледна точка на възрастния. Понякога ценността е в самото участие. Ако задачата е твърде трудна, разбийте я: "Ти държиш купата, аз сипвам"; "Ти слагаш лъжиците, аз чиниите"; "Ти мачкаш тестото, аз го режа." Така детето не е просто наблюдател на семейния живот, а малък участник в него.