Бавенето не винаги е инат, понякога е труден преход
Много деца на 7 години могат сами да се облекат, да вземат яке, да си намерят обувките и пак да превърнат излизането в бавен филм. Някои са естествено по-бавни и внимателни. Други лесно се разсейват. Трети трудно прекъсват игра или не обичат преходите от едно състояние към друго.
Фразата „хайде по-бързо“ често не върши работа, особено ако се повтаря с напрегнат тон. По-добре е детето да получи предупреждение: след десет минути тръгваме, след пет минути обувки, след една минута приключваме играта. Когато преходът не идва като внезапна атака, съпротивата често намалява.
Помага и видим график около трудните моменти. Сутрин: дрехи, закуска, зъби, раница, обувки. Вечер: раница, душ, пижама, книга, сън. Ако детето има часовник или таймер, може да започне да усеща времето по-реално. Важно е да не го наричаме „бавен“, „мотльо“ или „вечно закъсняващ“. Етикетите лесно стават роля, която детето започва да играе.