Смелостта започва там, където детето може да опита пак
Родителите често искат да предпазят детето от разочарование. Подсказват, оправят, довършват, избират по-лесния път, спасяват ситуацията още преди да е станало трудно. Намерението е добро, но посланието може да стане друго: „Не вярвам, че можеш да се справиш.“
На 7 години детето има нужда от малки рискове. Да налее мляко и може би да разлее. Да попита ново дете дали иска да играят и може би да получи отказ. Да опита нова храна. Да напише бележка, която не е идеално подредена. Да носи списъка в магазина. Да сгреши в настолна игра и да поправи хода. Това са безопасни рискове, през които расте усещането „мога да опитам“.
Смелостта не означава да няма страх. Означава детето да знае, че страхът не е стоп знак за всяко ново нещо. Когато нещо не се получи, най-важната реакция не е лекция, а спокойствие. „Не стана този път. Какво можем да променим?“ е много по-полезно от „Видя ли, трябваше да ме послушаш.“
Тук насърчението пак е ключово. Не е нужно да убеждаваме детето, че всичко е чудесно. То усеща, когато не е. По-добре е да видим конкретното усилие: „Опита, въпреки че те беше страх“, „Върна се към задачата“, „Попита, вместо да се откажеш“. Така детето започва да разпознава себе си като човек, който може да действа и когато не е сигурен.