Мълчанието не винаги означава, че няма проблем
Много родители забелязват около тази възраст, че детето вече не разказва всичко. На въпроса 'как мина денят' отговаря 'добре'. На 'какво има' казва 'нищо'. Затваря се в стаята си, реагира раздразнено или сменя темата. Това може да бъде нормална нужда от лично пространство, но може и да е знак, че детето не знае как да говори за нещо трудно.
На 9 години емоциите стават по-сложни. Детето може да се срамува, да ревнува, да се чувства виновно, да се притеснява как изглежда, да се тревожи дали е достатъчно добро. Тези чувства не винаги имат лесни думи. Ако предишни опити за споделяне са срещнали каране, подигравка или бързо решение, детето може да реши, че е по-безопасно да мълчи.
Затова първата задача не е да извадим признание. Първата задача е да покажем, че разговорът с нас е безопасен. Това става с тон, време и реакция. Ако детето каже малко, не го притискаме веднага да каже всичко. Ако каже нещо трудно, не скачаме веднага към наказание или паника.