Отговорности у дома и усещането, че е важно

Обновена на

На 9 години детето вече може да бъде реален участник в семейния живот. Домашните задачи не са само помощ за възрастните. Те дават усещане за принадлежност, компетентност и принос, стига да не се използват само като наказание.

Детето има нужда да бъде нужно

Понякога възрастните правят всичко вместо детето от бързане, от навик или от желание да му е по-лесно. Но на 9 години детето има нужда да усеща, че участва в семейството, а не само че е обслужвано от него. Когато има реални задачи, то получава послание: ти можеш, разчитаме на теб, твоят принос има значение.

Това не означава детето да носи отговорности на възрастен. Означава да има подходящи, повторяеми задачи: подреждане на масата, грижа за раницата, сгъване на дрехи, изхвърляне на боклук, хранене на домашен любимец, поливане на растения, помощ при пазаруване, подреждане на собственото пространство.

Ключът е задачите да са част от нормалния живот, не само реакция след лошо поведение. Ако домакинската работа се появява само като наказание, детето я свързва със срам и съпротива. Ако е част от принадлежността, става по-естествена.