Първата реакция решава дали ще има следващ разговор
Когато детето сподели нещо трудно, родителят често реагира бързо: задава много въпроси, дава съвет, кара се, обяснява, предупреждава. Понякога това идва от грижа. Но за детето първата реакция е сигнал: безопасно ли е да говоря с теб? Ако всеки разговор води до паника или лекция, следващия път то може да замълчи.
Добра първа реакция е кратка и спокойна: 'Радвам се, че ми казваш', 'Искам да разбера', 'Нека първо те изслушам', 'Това звучи трудно'. Тези изречения не означават, че одобряваме всичко. Означават, че връзката идва преди корекцията.
След това може да има въпроси, но не като разпит. 'Какво стана после?' 'Как ти се стори?' 'Какво искаше да направиш?' 'Имаш ли нужда от помощ или първо искаш само да ми разкажеш?' Последният въпрос е особено полезен, защото не всяко споделяне търси решение веднага.