Емоционалното напрежение при опитите
Опитите за бебе рядко започват с мисълта, че ще станат емоционално трудни. В началото често има вълнение, близост, тайна надежда, малко сметки в календара и онова приятно усещане, че животът може скоро да се промени. После минава първият месец. После още един. И постепенно нещо, което е започнало като мечта, започва да заема все повече място в деня.
Най-трудното е, че напрежението не идва наведнъж. То се натрупва тихо. В деня на овулацията. В дните на чакане. В момента, в който усещате симптом и не знаете какво означава. В сутринта с отрицателен тест. В първия ден на менструацията. В усмивката, с която казвате 'няма нищо', когато всъщност има много.
За жената този процес често е телесен и психически едновременно. Тя не просто чака резултат. Тя живее в тяло, което всеки месец дава сигнали, надежди и разочарования. Може да се чувства силна сутринта и напълно изчерпана вечерта. Може да се радва за чужда бременност и едновременно да се прибере вкъщи разплакана. Това не я прави лош човек. Прави я човек, който много иска нещо важно.
Емоционалното напрежение при опитите не е слабост и не е доказателство, че 'много го мислите'. То е нормална реакция на несигурност, очакване и липса на контрол. Важно е да се говори за него без обвинение, защото фрази като 'просто се отпусни' рядко помагат. Често само карат жената да се чувства виновна, че не успява да бъде спокойна.